България през вековете
България е страна с дълга и бурна история,разположена на кръстопът между Европа и Азия. В нейната хилядолетна история има и древност, и средновековие и съвремие. Земите на днешна България са сред най-рано заселените в Европа. Още през 3 хилядолетия пр. Хр. тук са се заселили траките, дошли от североизток на Балканите и създали процъфтяващи през елинизма държави. В Древна Гърция траките са смятани за войнствени, известни с нехарактерната за Гърция конница. Дори в римската епоха Тракия е важен източник на войници и гладиатори. Предводителят на най-голямото робско въстание срещу Рим — гладиаторът Спартак - е тракиец от племето меди. Днес основен източник на сведения за траките са археологическите разкопки на големи тракийски гробници и селищни центрове, също така — откритите храмове и светилища. Земите на днешна България са люлка на някои от най-ранните цивилизации в Европа - разкопките край Оходен (Врачанско), могилата до село Юнаците (край Пазарджик) и най-старото открито обработено злато, открито в халколитния некропол край Варна, са свидетелства за това. От епохата на Древна Тракия сме наследили ценни културни паметници – гробници (Казанлъшка, Александровска, Свещарска и др.), съкровища (Панагюрско, Рогозенско, Вълчитрънско и др.), светилища и храмове (Перперикон, Старосел, Кози грамади, Бегликташ и др.).
Наследница на Велика България, Първата българска държава започва живота си през 681г., в земи, населени с траки, византийци и славяни, в които пристигат прабългарите на хан Аспарух. Новата държава се разполага между р.Дунав и Стара планина и постепенно се разраства на югоизток, управлявана от строгите прабългари - съдници и администратори, които вярвали, че съединението прави силата и повелявали да не се забравят делата на предците, защото човек и добре да живее – умира и друг се ражда. Християнската религия, приета като официална от княз Борис I обединява на свой ред религиите на прабългари и славяни, а културно ги споява делото на учениците на Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий. Те донасят в България новата азбука на братята – глаголицата – и на нейна основа и на основата на гръцката писменост създават в началото на 10 век кирилицата. Общият език на основата на славянския започва да споява около 900 г. прабългарите, славяните и траките в новата народност на българите.
В средновековна България царуват много велики царе. Пръв сред тях е синът на княз Борис I – цар Симеон, чието време е наречено Златен век на българската държава. След него идва миролюбивият и дълголетен цар Петър, смелият Самуил, чието сърце не издържа страховитата гледка на върволиците ослепени войници. След тежките два века византийско владичество начело на Втората българска държава застава смелият род на Асеневци – на българския престол се редуват един след друг братята Асен и Петър, след тях най-малкият – Калоян. България започва да възвръща своите земи и авторитет – цар Иван Асен оставя след царуването си България простираща се на три морета.
В края на XIV век страната е покорена от Османската империя. През 1878 г., в резултат на Руско-турската освободителна война, българската държава е възстановена. През 1879 г. е приета първата конституция на България - една от най-демократичните за времето си.
Татари, тюрки, нормани са нападали родните ни земи, византийци и османци са ги управлявали, но вековете са съхранили и пренесли езика и културата на българите. И днес ние ревниво и с гордост разказваме за своето миналото –гледайки с любов и надежда към бъдещето. В края на 1989 г. започват демократичните промени в България. Приета е нова конституция. През 2004 г. България става член на НАТО. От 1 януари 2007 г., след като изпълни критериите за членство, България стана пълноправен член на Европейския съюз.
Турове
Хотели
Трансфери
Круизи
Самолетни билети
Галерия
