ТРАДИЦИИ
Българите са известни по целия свят с гостоприемството и доброта си. Традициите включват национални празници и тържества, в чест на Господ Бог, национални герои, природата, здравето, и други. А празниците се предават през поколенията ,като по този начин са се запазили във времето. Някои от традициите се спазват и се изпълняват автентично, а други имат вече съвременно звучене.
Официалната религия в България е Православно Християнство, а доминиращия изповедник е Българската Православна Църква, въпреки че има и много евреи и мюсюлмани, които живеят в страната. Главните празници са Националният празник – 3ти март – Освобождението на България, Коледа и Великден, които се отбелязват с Български ритуали и ястия.
Българският език е един от най-старите държавни езици на Европа. Той има 13-вековна традиция, оказала влияние върху културата на много народи. През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от Св. св. Кирил и Методий през 60 те-те години на 9 век. Българската азбука съдържа 30 букви,а в съвременния български език има около 200 000 думи.
Българската кухня има някои традиционни местни блюда, и други типични за балканския регион. Салатите от пресни или обработени зеленчуци — домати, чушки, краставици, лук, зеле, моркови, ряпа, картофи са задължителни през лятото, а през зимата често се консумират консервирани салати , наречени туршии. Емблематични за българската кухня са салати като „Шопска“, „Овчарска“„Снежанка“, бобена салата, салата от люти чушлета. Българската кухня е богата откъм супи — зеленчукови, месни и рибни, някои от тях се приготвят в зависимост от сезона — например студената супа „таратор“ е характерна за лятото.
Типични основни ястия са такива от балканската кухня като мусака,пълнени зеленчуци, агнешко,кавърма.Известна е скарата-ястия от смляно месо с подправки,или малки късчета месо,нанизани на шишове,като се редуват със зеленчуци.Традиционни са тестените изделия –гордост на всяка българска домакиня-като баница,пита,понички,мекици,тутманик,козунак. Все още в домовете се практикува традиционното приготвяне на колбаси, като в малките градове и села може да се видят окачените да се сушат домашно приготвени суджуци. Сушенето се извършва през студените месеци (максимална температура до 15°С), в продължение на 40 - 60 дни.
Традиционната българска алкохолна напитка е ракия, която се произвежда чрез дестилация на ферментирали плодове. Обикновено алкохолното съдържание е 40 %, но домашно произведената може да бъде и по-силна – обикновено от 50 до 60 %. България също така произвежда много вино от различни сортове грозде. Каберне Совиньон, Мерло и Шардоне са сред най-разпространените, въпреки че местни сортове също се използват, например Мавруд и Гъмза.
Българските традиции имат много дълбоки и яки корени.Предават се от майка на дъщеря и от баща на син. Обредите се смятат за свещени, имащи магическа сила, способна да въздейства върху заобикалящия човека свят. Те възстановяват равновесието между доброто и злото, реда и хаоса, културното и дивото и разрешават противоречията на всички нива – природно, социално, културно.
Само тук,в България ще Ви закичим с традиционната мартеничка, която ще Ви дари със здраве и сила през годината. Най-старата стопанка на дома усуква бяла и червена вълна , закичва домашните, къщата, портата, животните. Белият цвят е символ нa дълголетие, а червеният прогонва болестите и носи здраве и сила. Мартениците са направени задължително от два усукани конеца - червен и бял и се носят за здраве и сила през следващата година.
По време на празника, всеки си закача мартеница на видно място и я носи, докато види щъркел. После я скрива под камък и след време по животинките около нея гадае за бъдещето. С мартеници се закичват и плодните дървета и добитъка в стопанството - за по-добра реколта и плодовитост през следващата година. Мартениците се свалят по посока на Слънцето при появата на щъркел, лястовичка, или цъфнало дръвче. При махането им хората изричат едно желание и вярват, че то непременно ще се сбъдне.
Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец. С течение на времето се създават все по-оригинални мартенички - във вид на парички, топчета, пискюли, квадратчета в бяло и червено; ивици, увити като змия; неповторимите кукли “Пижо и Пенда” и др.
Само тук на Нова година –сурвакарите /малки деца до 12 год./ще Ви сурвакат за здраве и дълголетие със свежо окършена и украсена дрянова пръчка. Коледарите /сурвакари/ ще видим на празника Коледа, който се празнува на 25 декември. Вечерта, след полунощ тръгват да коледуват празнично облечени момци, предвождани от женен мъж, наричан “статеник”. Те обхождат къщите на своите съселяни, пеят тържествени коледни песни и изричат благопожелания. Коледарите влизат и излизат от дома със специални обредни песни. Статеникът на изпроводяк казва дълга коледна благословия. Стопаните на дома ги даряват с кравайчета, орехи, сухи плодове и луканки. За вечеря домакинята приготвя нечетен брой постни ястия - 5, 7 или 9. На трапезата се нареждат сушени плодове, пшеница, фасул, пълнени чушки с боб, постни сарми, чесън, орехи и др. В огнището се поставя дебел пън – “бъдник”, който да гори цялата нощ. По “бъдника” предсказват каква ще бъде новата година.
Един от символите на страната ни е кукерството, ритуал от езическото минало, с който се гонят злите сили . В този ритуал участват мъже, който обличат различни костюми и маски и изпълняват специални танци. Маските са изработени от дърво. Върху тях са налепят разноцветни конци и парченца платове, огледала, лъскави пайети, звънци и др. Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Кукерските игри целят чрез специалните магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата година. Въздействието на маскираните кукери се подсилва от звука на окачените по костюмите им звънци. Традиционно кукерски фестивали се провеждат около Нова година,през месеците Януари и Март.
И пак само тук ще имате възможност да наблюдавате и Нестинарството.Така нареченото “ходене върху жар с боси крака” се е родило още преди Христа, като езически ритуал изпълняван от древните траки. С танцуване върху жарта, изпаднали в транс, те посрещали настъпващото лято, възхвалявали името на бог Слънце, който носил със себе си огъня и го молели да ги дари със здраве, успех и плодородие през годината. Вечерта на този празник, на мегдана на селото се запалва огън от преварително приготвени сухи дърва. Докато огъня се разгори, нестинарите обикалят всички къщи в селото, съпровождани от тъпани и гайди, за пропъждане на болестите и очистване от греховете. Те носят със себе си иконата на св. св. Константин и Елена. 
По-късно нестинарките отиват на мегдана до огъня, обикалят го няколко пъти, издавайки особени звуци: “вах, вах, вах”. Разриват жарта в голям кръг. Под звуците на специфичния ритъм на нестинарската свирня, те се разтреперват, изпадат в транс и влизат една по една в жарта. Която влиза първа, взема иконата на св. св. Константин и Елена и с нея играе. Нестинарките играят в жарта не повече от две минути. Понякога, по време на играта те правят предсказания за бъдещето на селото. Счита се, че колкото повече нестинари влязат да играят, толкова повече берекет ще има през годината.
Но в днешни времена този ритуал,не се възприема толкова като обреден танц,колкото се изпълнява главно като атракция в българските заведения.
Турове
Хотели
Трансфери
Круизи
Самолетни билети
Галерия
